Skip Repetitive Navigational Links

Please login

 

News Articles

« Previous article

2ри Юни, ден на Ботев

Friday, June 2, 2006

На Връх Околчица, преди 130 години, на този ден са се събрали въоръжените врачански съзаклятници.
Според плана на въстанието, те е трябвало да превземат Враца и да посрещнат Христо Ботев и неговата чета. Предателство обаче осуетило избухването на бунта и членовете на местния революционен комитет с главен апостол Стоян Заимов били обкръжени в църквата.
По това време четниците водят първото си кърваво сражение на връх Милин Камък, където загиват знаменосецът Никола Симов, свещеникът на четата поп Сава Катрафилов и още 13 борци за национално освобождение. След гибелта на Войводата във Врачанския Балкан последната битка е в местността Рашов дол край река Искър, в която падат още 12 четници под командването на Георги Апостолов.

2 юни е дата в календара на историческата съдба на България - денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и на героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадан и готов за свобода. Това е ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България, но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето и преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателства за национален дух и непреклонност - доказателства за идентичност и държавност.
Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната епопея и Възраждането, това е исторически феномен, който ни помага в съхраняването на националното самочувствие и достойнство, в днешния труден път, приобщава ни към ценностите на Европа.
Имаме основание днес да потвърдим колко значими и потребни са ни идеите на личности като Ботев - като политически критерии за социалната чувстивтелност, за любов към родината, за хуманност и напредничавост.
"Молитвата" на Ботев се превърна в истина, наш дълг е да осъществим молитвата за бъдещето на България, за нейното европейско бъдеще. В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и с гняв ежедневие неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната, модерната и успяваща България не е утопия.
България следва уверено своя път към Европа, преминавайки от Европа на революциите към Европа на братския съюз между народите. Втори юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително уникално явление, олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето Отечество, но и "за целий свят". Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности.

Със ставане на крака и едноминутно мълчание да почетем днес паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

« Previous Article